Конан — защитника на трона [bg]

Първа глава

Високият, мускулест младеж крачеше по улиците на Белверус — осеяната с паметници и мраморни колони столица на Немедия; погледът му бе изпълнен с предпазливост, а ръката — близо до бляскавата от дълга употреба, пристегната с кожа дръжка на сабята. Дълбоките му сини очи и обшитото с кожи наметало подсказваха, че произхожда от северната провинция. В по-добрите си времена Белверус беше виждал много варвари от север, заслепени от великия град, лесно разделили се със среброто или оскъдните си надници в злато — въпреки че често се налагаше загърнатите в черни наметки стражи да ги изхвърлят, докато се оплакваха, че били измамени, просто защото не бяха разбрали законите на цивилизацията. Този мъж обаче, макар да беше само на двадесет и две години, крачеше с увереността на човек, вървял по улиците на градове със същото или още по-респектиращо величие — площадите на Султанапур и Аграпур, наречен порочният град; дори и из легендарните градове на далечен Китай.

Той се движеше по Високите Улици, в района на Пазара, на не повече от половин миля до двореца на Гариан, краля на Немедия, ала не се плашеше да попадне и в Хелгейт, свърталището на крадците в града. Отворените магазини бяха изложили стоките си върху маси навън, тълпи се движеха сред тях и разпитваха за цените на платове от Офир, вина от Аргус, стоки от Кот и Коринтия, дори от Туран. Ала каруците на амбулантните търговци, които трополеха по паважа, превозваха малко неща за ядене, а цените караха младежа да се чуди дали ще може да се изхрани по-продължително време в този град.