![47 ронини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/8/47-ronini-bg-download.jpg)
47 ронини [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «47 ронини [bg]». Краткое содержание книги:
Кай никога няма да забрави презрението, с което тези мъже са се отнасяли към него. Той обаче се присъединява към тях от почит към мъртвия им господар. Кай изпитва и силна любов към неговата дъщеря Мика, която Кира държи в плен. Така поробеният изгнаник става най-страшното им оръжие. Той ще се превърне в героя, вдъхновил шепата бунтовници да превземат вечността.
Той почувства непривичната ласка на слънчевите лъчи да затопля призрачно бледото му лице, от която клепачите на затворените му очи заблестяха като фенери от оризова хартия. Той лежеше и чакаше, чудейки се дали следващото нещо, което ще усети, няма да са острите ястребови нокти, които разкъсват плътта му, когато чу шум от приближаващи животни — чаткането на копита върху камъни, шумолене от крака, движещи се през високата трева: Коне? И човешки гласове…
Лежеше напълно неподвижно, заслушан в тяхното приближаване, надявайки се, че които и да са, ще го помислят за мъртъв и ще го подминат като труп в канавка.
Върху тялото му паднаха дълги сенки, тъй като ездачите спряха на брега на потока, точно над него. Той чу звука от кожа, плат и метал, когато те се размърдаха на седлата си. Повдигна леко клепачи, опитвайки се да види кой или какво го бе намерило.
Двамата най-близки ездачи се взираха надолу към него, сякаш, както му се струваше, от невъзможна височина и ъгъл: двама мъже, облечени в дрехи, които му бяха напълно непознати и бяха по-изящни от всички, които някога бе виждал. И двамата носеха еднакъв чифт мечове, които указваха техния ранг като самураи — военният елит на света отвъд Морето от дървета.
Усети още погледи върху себе си, тъй като и други ездачи се присъединиха към двамата, които гледаха към него; почувства всички тези погледи като физическа тежест. Той лежеше неподвижно, като едва дишаше, заслушан в гласовете им — толкова различни от гласовете, които бе свикнал да чува, че едва разбираше промърморените от тях думи.
— … тяло наистина?
— Не е оттук. Кой…?
— Не… какво? Това не изглежда като човек.
— Асано-сама…
По-възрастният мъж, който седеше на коня си с достойнството на повелител, кимна към воина до него.
— Оиши… — той посочи към момчето в потока — виж дали е живо.
Тялото му едва не го предаде с внезапното си потреперване, когато самураят до господаря слезе от коня си и започна да се спуска по склона.
След него господарят също слезе от коня си, въпреки протестите на няколко от спътниците му. Той подаде ястреба, кацнал на облечения му в ръкавица юмрук, на един от тях и застана да наблюдава много внимателно, докато неговият придворен стигна до момчето, хвана го за ръката и го обърна по гръб.
Въпреки това то не помръдна, сдържайки дъха си. През леко отворените си очи видя как господарят го гледаше с явно любопитство и изненада, но изражението на лицето му не показваше и най-малкия признак на смъртоносна заплаха.
— Не е от Ако — каза напълно убедено самураят, който държеше момчето. — Как ли е стигнало дотук? Никога не би могло да премине през някой контролно-пропускателен пункт по пътищата.
Господарят се заспуска по полегатия бряг към потока, но самураят на име Оиши вдигна предупредително ръка и приклекна до момчето. Тогава то си даде сметка, че Оиши не е много по-голям от него… но очите на младия самурай бяха изпълнени с подозрение, когато се взря в лицето му.
Оиши протегна ръка с известно колебание и докосна белезите, които покриваха предната част на обръснатата глава на момчето, сякаш върху скалпа му бе гравирано нечетливо заклинание. После една облечена в ръкавица ръка хвана брадичката на момчето и обърна лицето му, за да се вижда по-добре. Самураят се намръщи и поклати глава.
— Това не е… човек, тоно7 — каза той, обръщайки се отново към господаря си. — Това е подменено дете… променящо формата си същество. Трябва да е излязло от Гората на тенгу8 или от планинските недра…
— Достатъчно прилича на човек — каза с отвращение друг глас. Останалите ездачи бяха слезли от конете си и се бяха скупчили на брега на потока. — Това е мелез. Погледни лицето му — наследило е сламената коса на някой от Острова на холандците. Даже проститутка би се срамувала от келеме със смесена кръв…
Господарят Асано се обърна към говорещия и с един поглед го накара да млъкне. Оиши завъртя настрани главата на момчето, за да разгледа профила му, и се намръщи още повече.
7
Господарю (яп.). — Б.пр.
8
Японски митологични същества, считани някога за разрушителни демони, предвестници на война. С времето са взели да ги считат за закрилящи, макар и все така опасни, духове от планините и горите. — Б.пр.