Йерусалимска загадка [bg]

Заради доклада шефът ми, доктор Бересфорд-Елис, бе отложил събранието, на което трябваше да обсъдим последния ни проект и събитията от Истанбул. Сега работата ми бе изцяло обвързана с този случай. Това беше моя грешка.

Но знаех, че правилното решение е да не се отказвам.

След разследването ни на случая с Алек бяхме предотвратили заговор за заразяване със смъртоносна чума на хиляди мюсюлмански демонстранти в Лондон. Но някои от хората, които стояха зад този заговор, се бяха измъкнали…

И този факт ме безпокоеше. Приятелят ми Алек беше загинал заради тях. А и ние с Изабел едва оживяхме. Но тези, които се бяха разровили под Истанбул в търсене на смъртоносния вирус, несъмнено разполагаха със значителни ресурси, а и причините да си създадат всички тези неприятности все още бяха неясни.

Най-хубавото, произлязло на фона на всичко останало, беше, че между нас с Изабел нещата се развиваха много добре. Тя бе получила разрешение за ранно пенсиониране от Британското външно министерство. Искаше да остави стария живот зад гърба си. Не ми сподели всички подробности, но ми каза достатъчно, за да разбера защо пожела да се махне.

През остатъка от уикенда не се случиха никакви събития. Но в понеделник сутрин ме очакваше поредният шок. Преглеждах новинарския сайт на Би Би Си, преди да тръгна за Оксфорд на съвещание в института, когато попаднах на статия за пожар в Кеймбридж с един загинал. В статията не се споменаваше името на жертвата, но пожарът бе пламнал на място, наречено „Елиът Уей“ — факт, от който косата ми настръхна…