Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Смъртоносно [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртоносно [bg]

Электронная книга - «Смъртоносно [bg]». Краткое содержание книги:

В Роузууд новинарските ванове дебнат край всяка ограда, а агентите на ФБР тропат на всяка порта — и всичко това заради четири красиви лъжкини, които просто не знаят как да станат добри. Спенсър, Хана, Емили и Ариа цяла година крият убийствени тайни… такива неща, за които може да ги тикнат в затвора, стига само А. да си отвори устата. Което А. и прави. Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната. От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 86
Перейти на страницу:

— Ще се оправиш — каза настойчиво той, сякаш се опитваше да убеди себе си. — Просто трябва да… — След това изпъшка. Откъм хълма се чу вой на сирени. — Мамка му — прошепна той.

Чувайки звука, Али успя да отвори очи.

— Мамка му — повтори тя със слаб глас. Нещата не трябваше да се развият така. Досега би трябвало да са далеч оттук.

Той я дръпна за ръката.

— Трябва да се махнем оттук. Можеш ли да вървиш?

— Не. — Прошепването на тази дума изцеди всичките сили на Али. Болеше я толкова много, че се страхуваше да не повърне.

— Трябва. — Той се опита да й помогне да стане, но тя просто рухна на земята. — Не е далеч.

Али погледна към безполезните си крака. Болеше я дори когато мърдаше пръстите си.

— Не мога!

Погледите им се срещнаха.

— Всичко е на мястото си. Трябва просто да направиш няколко крачки.

Сирените се приближаваха. Главата на Али лежеше безсилна на тревата. Издавайки разочарован стон, той я преметна през рамо в пожарникарски стил и я понесе през гората. Те се препъваха и се блъскаха в дърветата. Клоните драскаха лицето й. Листата плющяха по опърлените й ръце.

С последни сили тя се обърна и погледна през дърветата. Кучките продължаваха да се притискат една към друга, а светлините на линейките осветяваха лицата им. Не личеше да имат каквато и да било нужда от медицинска помощ. Нямаха никакви счупени кости. Нямаха никакви изгаряния. А всъщност те трябваше да пострадат. Не тя.

Али нададе разярен писък. Не беше честно.

Момчето, което обичаше, проследи погледа й, и я потупа по рамото.

— Ще ги пипнем — изръмжа той в ухото й, докато я отнасяше към безопасното място. — Ще ги накараме да си платят.

Али знаеше, че той говори напълно сериозно. И в този миг тя също се закле пред себе си: двамата заедно щяха да се доберат до Спенсър, Ариа, Хана и Емили, дори това да беше последното нещо, което щяха да направят. Нямаше значение, кого щяха да отстранят, нямаше значение, кого щяха да убият.

Този път щяха да го направят както трябва.

1   Национално Одюбоновско дружество — първата в света природозащитна организация. — Б.пр.

1.

Колкото повече отговори, толкова повече въпроси

— Хей! — Гласът се носеше над главата на Ариа Монтгомъри. — Хей, Ариа.

Ариа отвори очи. На ниската масичка срещу нея седеше Хана Мерин, едната от най-добрите й приятелки, и гледаше към димящата чаша с кафе в ръцете й. Ариа толкова се беше отнесла, че дори не си спомняше как си е взела кафе, преди да задреме.

— Щеше да го разлееш в скута си. — Хана взе чашата от ръката й. — Последното нещо, от което имаме нужда сега, е и ти да се озовеш в болницата.

Болницата. Разбира се. Ариа се огледа. Намираше се в препълнената чакалня на интензивното отделение в болницата „Джеферсън“. По стените бяха закачени акварели на зимни горски пейзажи. Плоският телевизор в ъгъла показваше сутрешно токшоу. Две от другите й приятелки, Емили Фийлдс и Спенсър Хейстингс, седяха на диванчето до нея с картонени чаши кафе в ръце и разглеждаха броеве на „Ю Ес Уикли“ и „Гламър“. В другия край на залата седяха родителите на Ноъл Кан, които разсеяно разлистваха „Филаделфия Инкуайърър“. В средата на помещението се намираше бюрото на медицинските сестри, което имаше форма на подкова, а жената зад него разговаряше по телефона. По коридора забързано преминаха трима лекари в сини престилки, с увесени на вратовете хирургически маски.

Ариа се надигна.

— Пропуснах ли нещо? Ноъл да не се е…

Хана поклати глава.

— Все още не се е събудил.

Предишния ден един хеликоптер беше докарал тук Ноъл от Роузууд и оттогава той не беше идвал в съзнание. От една страна Ариа очакваше с нетърпение събуждането му. От друга, тя нямаше представа какво да му каже, след като се върне в съзнание. Причината се криеше в това, че макар двамата да ходеха вече повече от година, Ариа съвсем наскоро беше открила, че Ноъл е имал тайна връзка с Алисън Дилорентис, докато тя се е намирала в Убежището. Той знаеше истината за размяната на близначките Дилорентис и не беше обелил и дума пред Ариа — или пред който и да е друг. Да се твърди, че Ариа внезапно бе установила, че не може повече да вярва на Ноъл, беше меко казано. Тя дори стигна дотам, че започна да се чуди дали Ноъл не е Помощникът А., тайният приятел, който помагаше на Али да тормози четирите момичета. Но след това бележката на А. упъти момичетата до бараката. Те бяха убедени, че това е капан, устроен им от Ноъл и Али, затова се обадиха в полицията. Намериха Ноъл със запушена уста и завързан за един стол, почти мъртъв. След това се появи и нова бележка от А.: „Ноъл не беше помощникът“. А. — Али — отново ги беше манипулирала. Ноъл беше просто поредната жертва.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)