Защото те обичам [bg]

Но победата си има цена. Останал без сили, той рухва ничком върху замръзналия тротоар.

Виждайки това, Никол се втурва към него, изгубвайки по пътя лачената си обувка.

Ето я коленичила върху скрежа до главата на човека, който току-що й е спасил живота. Забелязва следи от кръв върху снега. Защо ли този бездомник се е изложил на такъв риск заради нея?

— Ще му дадем двайсет долара, за да му се отблагодарим — предлага несръчно Ерик и прибира портфейла и телефона си, останали в пръхкавия сняг. Сега, когато опасността е отстранена, адвокатът възвръща свойствената си надменност.

Никол го поглежда с ненавист.

— Не виждаш ли, че е ранен?

— В такъв случай ще позвъня в полицията.

— Не трябва да звъниш в полицията, а да извикаш линейка!

Тя с мъка успява да обърне непознатия по гръб. Слага ръка на обилно кървящото му рамо и поглежда обраслото му с гъста брада лице.

Едва когато се взира в трескавите му очи, които втренчено я гледат, тя успява да го познае.

Тогава нещо в нея се пречупва. Гореща вълна облива цялото й тяло. Все още не може да разбере дали това е болка, или облекчение. Рана от изгорено или надежда, избликнала внезапно в тази зимна нощ.

Навежда се към ранения, приближава лицето си до неговото, за да го предпази от снежната вихрушка, която се вие около тях.

— Какво правиш? — пита я загрижено Ерик.

— Затвори телефона и докарай колата си — нарежда му тя и се изправя.

— Защо?

— Този мъж… аз го познавам.

— Как така го познаваш?

— Помогни ми да го закараме вкъщи — казва му тя, без да му отговори.

Ерик разтърсва глава, въздиша и възкликва:

— Но кой, по дяволите, е този тип?

Със зареян в празното поглед Никол мълчи известно време, преди да промълви:

— Това е Марк, моят съпруг.