Злата воля на Фортуна [bg]

Николо Макиавели — официалните титли на Макиавели през 1502 година са втори канцлер на Република Флоренция (второстепенна служебна позиция) и секретар на Съвета на десетте. Макар и най-високопоставеният флорентински дипломат в двора на дук Валентино, Макиавели не е упълномощен да води директни преговори и е смятан само за говорител на правителството си. По това време е на трийсет и три години и ще напише „Принцът“ чак след като изминат още единайсет (1513).

Микелото (Микеле де Кореля) — най-близкият довереник на Валентино.

Паоло Орсини — издънка на едно от най-могъщите и безмилостни семейства в Италия, Орсини става водач на кондотиерите, които първо работят за Валентино, а после, през 1502 година, започват да заговорничат срещу него.

Томазо (Томазо ди Джовани Масини) — студент по алхимия и други окултни изкуства, който често използва псевдонима Зороастър, Томазо става част от антуража на Леонардо по време на продължителния му престой (1482–1499) в двора на Лудовико Сфорца в Милано.

Валентино (Чезаре Борджия) — дук на Романя и капитан-генерал на армиите на Светата римска църква. Удостоен с титлата дук Дьо Валантиноа от френския крал през 1498 година (сделка, която осигурява на Луи ХII желания развод), надареният незаконороден син на папа Александър е известен като дук Валентино или — съкращение, което показва, че е познат на цяла Европа — просто като Валентино.

Вителоцо Вители — един от най-опитните кондотиери в цяла Италия и изобретател на нова технология — артилерията, — Вителоцо на практика полага основите на съвременната пехота. Той е най-способният сред генералите на Валентино, преди да оглави заговора срещу него.