Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
която изобщо може да сполети човека?! Става дума за самоотстраняване, самоелиминиране на живеещия от неговия собствен живот, което обикновено бива скривано чрез самозалъгвания от рода на тези: «какво толкова е станало», «все пак не бива да усложнявам живота си», «не бива да драматизирам», «голяма работа — животът е пред мен», «никога не е късно да започна отначало», «нека се постарая да не забелязвам това, което ме мъчи», защото «животът е наслаждение, а не самоизмъчване» и т. н. Подобни самозалъгвания и успокоения са изключително разнообразни, те служат на илюзията, че «всъщност това и е животът», но зад нея обаче прозира едно бягство от живота, отказ от участие в неговото мистериозно тайнство. Кипящата в недрата на живия човек неуморна жизненост не бива да бъде оставяна без отговор от страна на това, което иска (и може!) да живее пълноценно, а именно от «живеещото», от открития спрямо живота човек. Противното е измяна спрямо живота, която никога не остава без възмездие, а потърпевшият е само един: този, който не е пожелал да отговори на призива на живота у себе си, а значи е проявил коварна безотговорност и безсилие, опропастяващо тъкмо неговия живот. Впрочем, кои са
и душата, но от които сме склонни по-скоро да се «избавяме», отколкото да се вглъбяваме в техните основания? Ето някои от тях, представени в тяхната неприкрита «голота», в тяхната непосредственост:
Кой съм аз?, а също «Кой аз съм?». Има ли изобщо по-значим въпрос, от който да зависи толкова много?
Как съм? Когато някой познат ни срещне, той обикновено отправя към нас прекалено баналния, изтъркан въпрос: «Как си?», на който почти не обръщаме внимание (приемаме го за безсмислен жест). Но защо всекидневно се питаме един друг така? Лишен ли е от смисъл този непрекъснато отправян въпрос? А какво ще открием ако погледнем на него сериозно, особено пък ако сами го отправим към себе си? Знае ли някой наистина как е? Маловажно ли е това?
Какво правя? Същото може да се каже и тук, нали непрекъснато ни питат «Какво правиш?». Знаем ли, разбираме ли — «реално погледнато», «в действителност», «безусловно» — какво наистина правим? Наясно ли сме и върху това защо го правим?
Как живея? Непрост въпрос, който понякога допълваме с такъв: Как трябва да живея? Но в края на краищата стигаме до един «опасен», дори «проклет» въпрос, който сме склонни най-много да отбягваме: Защо живея?
Оттук стигаме до следното: Как мога да постигна истинско очарование от живота? Обратната му страна е тази: Как да се справя с разочарованието, което понякога ме обзема? Ясно е, че всичко в крайна сметка опира до питането Какво е животът?, с което само малцина имат дързостта да се сблъскат, а мнозинството «всеотдайно» и упорито го отбягва.