Последната врата
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната врата». Краткое содержание книги:
Ти, млади приятелю, ще се сблъскаш с още много трудности, но трябва да намериш Последната врата, за да спасиш своя народ.
— Ти ми помогна! Сега съм твой завинаги!
12
— Е, добре — съгласяваш се ти. — Ще търсим вратата. Но най-напред трябва да потърсим закътано място, където да отпочинем и да обмислим накъде ще продължим.
Елфът се усмихва широко и кимва.
— Не се тревожи, ние елфите умеем да откриваме най-добрите места за почивка. Следвайте ме.
И той тръгва напред.
Мини на 243.
13
— Аз ще потвърдя! — високо изричаш ти и пристъпваш напред.
Елфът те поглежда презрително.
— Не ме карай да се смея в този тежък час. Как да ти имам вяра? Човек…
— И освен това приятел на елфите! — добавяш ти, изваждайки берила от джоба си. — Този камък получих в Елоида от вожда на тамошното племе!
Наоколо се надига смаян шепот, после настава тишина.
— Добре тогава — въздъхва водачът. — Вожд е дал камъка, значи пак вожд трябва да реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.
Мини на 41.
14
— … девет… ДЕСЕТ!
В тунела звънва зловещата песен на лъковете и ти падаш, пронизан от десет стрели. Това е краят както на приключението, така и на твоя живот.
15
Странно, в този миг не изпитваш нито капчица страх. Просто се изправяш и решително пристъпваш срещу ловеца на тролове. Когато те вижда, той скача на крака и от устните му излита глухо ръмжене.
Мини на 59.
16
Уви, двамата разбойници те държат прекалено здраво. Останалите се хвърлят към вратата. Гилмориен пъргаво се изплъзва от първите удари, поваля двама противници, ала сетне останалите се скупчват върху него.
Схватката трае само минута или две, но ти се струва, че е минала цяла вечност. Когато мъжагите се отдръпват, елфът лежи неподвижно на пода сред локва кръв, а от гърдите му стърчи дръжката на нож. Благородният Гилмориен е загинал в безнадеждния опит да те спаси.
Мини на 246.
17
Бавно надигаш арбалета, прицелваш се и натискаш спусъка. Свистенето на стрелата процепва горската тишина.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 247.
От 7 до 12 — продължи на 27.
18
Поколебаваш се, после решително подаваш жълтиците на просяка.
— Дано да знаеш какво вършиш, старче. Защото размяната е наистина неравна — едно към сто, ако не и повече.
Старецът дрезгаво се разсмива и изсипва грошовете в шепата ти.
— Едно към сто, казваш… А за едно към колко би заменил един слънчев лъч? Или едно утро? Или един ден живот? Върви си спокойно по пътя. Не аз спечелих, а ти. Сбогом, пътнико…
Мини на 47.
19
Унесен в мисли, ти се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Може би утре ще успееш отново да посетиш представлението. Надяваш се да измолиш от майстора пари за билет.
Но на следващия ден те очаква изненада. Циркът си е заминал и представлението е отменено. Както научаваш от един клиент, трупата била поканена спешно да изнесе представление в двореца на княза от големия град.
Така свършва цялата история. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.
20
Сред планинското безмълвие избухва див, безумен смях. С ужас се завърташ и виждаш как само на няколко крачки разстояние Тибур излиза от една пукнатина на скалата. В очите му блести неописуема злоба.
— Ето че пак се срещнахме — изрича с тих, съскащ шепот ловецът на тролове. — Казах ти, че ще съжаляваш, а сега ще разбереш, че не се шегувам.
Ако имаш арбалет и искаш да стреляш по Тибур, премини на 32.
В противен случай отгърни на 65.
21
Не е трудно да проследите Тибур. Той върви като пиян, често се препъва и нито веднъж не поглежда назад. Сякаш някаква невидима сила е получила власт над него и го тегли към източното подножие на Химур-Ган.
— Но накъде отива той? — отново пита Арнир. — Нататък няма нищо, само скали и пущинаци.
— Точно така — мрачно потвърждава Шургуп. — Натам са Черните скали. Място, където даже моят народ не смее да пристъпи.
— Защо?
Таласъмът се кани да отговори, но ти го изпреварваш.
— Тукашните легенди разказват, че под Химур-Ган някога е имало град на магьосници.
— Не — поправя те Шургуп. — Никога не е имало град. Само древно капище на диви племена, които са се прекланяли пред силите на злото. Било е още преди създаването на Баратулия.