Коктейл „Декстър“

— Също както и вие, майоре? — зад привидното спокойствие на командора Медвиг почувства съкрушителната ярост на гладен псевдис.

— Точно така, командоре. Неповторимо преживяване, почти пълна еуфория, както каза доктор Блъд.

Декстър се надигна иззад бюрото. В гласа на Медвиг звучеше такава убеденост в пълната му безнаказаност, че командорът неволно изпита желание да излъже тази увереност. Но се сдържа.

— Е, и каква е все пак същността на работата, майоре?

— В пневмокарите. Помните ли стените на дефилето? Те всички са силно напукани. А в Коляното има голяма пукнатина, по-точно даже — пещера, която се простира до изхода на дефилето. Когато пневмокарът прави завой, въздушният поток от винта резонира в тази каверна и в нея се създава нещо като ефект от органова тръба. При това тя „пее“ с инфразвук с честота дванадесет херца и звуково налягане сто и петдесет децибела. А такова съчетание оказва върху мозъка въздействие, адекватно на чист спирт в неограничена доза…

Когато на следващата сутрин бетонираха входа на пещерата, Декстър въздъхна облекчено. Сега инцидентът действително беше приключен.

В това блажено убеждение командорът пребивава цяла седмица. До онзи миг, когато в кабинета му влезе Медвиг, съпроводен от вездесъщия Картрайт. Върху лицата и на двамата грееше такова изражение, че сърцето на Декстър се сви в лошо предчувствие… И предчувствието не го излъга.

— Погледнете в седемнадесети бокс, командоре — помоли го Медвиг, докато на пулта Картрайт превключваше екрана за вътрешна връзка.