Човеко, стани!
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човеко, стани!». Краткое содержание книги:
А фактите в общи линии не са чак толкова неизвестни. Само че никой не разсъждава върху тях. Понякога се чудя колко силни са хората. Откъде намират сили да търпят такива чудовищни и толкова много на брой лъжи? Как намират сили да живеят живот, изпълнен изцяло с лъжа? Как хората се примиряват с принудата друг да живее живота им, друг да се разпорежда с тяхната воля, друг да определя не само постъпките, но и мислите им? Каква е тази държава, в която интересите на някоя търговска фирма стоят над интересите на цялата нация? А такива са повечето държави в днешния неестествен свят. Най-неестественото е, че хората не виждат в този ред на нещата нищо нередно. Чудя се и се дивя как за толкова кратък срок човешкият род престана да се състои от човеци. Спомням си думите на Авел Аравидзе от кино повестта на режисьора Тенгиз Абуладзе „Покаяние“: „… постепенно губя моралните си устои, вече не правя разлика между доброто и злото… Вярата си загубих, вярата!“ Човеците загубиха своята вяра, а човек без вяра човек ли е? Не напразно едноименният филм, прожектиран в кината по времето на комунизма, днес е забранен. В тази повест и в този филм се оказаха втъкани много истини, които и до днес никой не смее да изрече на глас. Главният герой Варлам Аравидзе е приеман като метафоричен образ на Сталин. Знаете кой е Сталин и с каква неограничена власт е разполагал. Сега прочетете внимателно откъс от сцената, описваща погребението на Варлам:
„Един от приятелите на Авел (сина на Варлам) се приближи бързо до него и му каза нещо на ухото. Лицето на Авел се опна.
— Идва — предупреди развълнуван останалите.
Тревожен шепот премина през тълпата. Всички се поизправиха, изпънаха се и замряха в очакване на важния гост.
В залата влезе странно облечено дребно човече с брада, придружено от четири горили охрана. Всички учтиво направиха път на джуджето и неговата свита.
— Много съм ви признателен шефе, че ме уважихте с присъствието си — поклони се Авел.
— Да живее нашият благодетел Церецо! — извика Аполон и се повдигна на пръсти, за да го забележат в тълпата. — Нека го поздравим, господа!
Всички заръкопляскаха. Дребосъкът Церецо се наслаждава известно време на овациите в негова чест, после с властен жест успокои развълнуваната тълпа, бавно извади от джоба на жилетката си предварително написаната реч и зачете…“
Смея да твърдя, че в този кратичък откъс са вложени много повече истини и много повече знания, отколкото в разни дебели трудове по политология. Кой е тайнственият благодетел на покойния диктатор, пред когото всички благоговеят? Кой управлява нашите управници? Многократно сме се убедили, че от онези, които уж избираме нищо не зависи. От кого в такъв случай зависи? Ние, хората вече не знаем кой ни ръководи и към каква цел ни е повело това ръководство. А на онези, които твърдят, че отделният човек е твърде малък и слаб, за да промени нещо, че всичко е от Бога и в Божиите ръце, ми се ще да повторя думите на Луи Повел от книгата „Утрото на маговете“: