Съзвездието Лайка

Защо се бяха върнали с такава сила сега, след пет години, на обратната страна на Луната?… Още мислех за това, когато неочаквано зданието се разтресе сякаш от могъщ удар. По-нататък действувах, без да разсъждавам, ръцете ми сами затвориха херметичния шлем на аварийния скафандър, когато изведнъж колоните се разклатиха и стената зина, като пусна на свобода свистящия въздух. Благодарение на това, че бях натиснал автоматично копчето за обща тревога, загубихме само двамина, въпреки че трусът — най-силният зарегистриран досега на обратната страна — разруши и трите херметични купола на обсерваторията.

Нужно ли е да казвам, че не вярвам в свръхестествени сили. Всичко може да се обясни много просто, стига човек да разбира малко от психология. По време на второто санфранциско земетресение Лайка не беше единственото куче, усетило близката беда; известни са много такива случаи. И когато будното ми подсъзнание е доловило първите слаби вибрации в недрата на Луната, тозчас са се събудили свързаните със спомените асоциации.

Човешкият разум избира понякога най-необичайни пътища, той знаеше какъв сигнал най-бързо ще стигне до съзнанието ми. Това е всичко. Разбира се, може да се каже, че и в двата случая ме е разбудила Лайка, но в това няма никаква мистика, никакъв странен зов през бездната на времето и пространството, защото тя не може да бъде преодоляна нито от човек, нито от куче.