„Забравя ли те, моя Земя…“

Това бе мечта. Марвин внезапно осъзна, че някой ден ще я съобщи на собствения си син. Тук, на това място, пред планините и под сребърната светлина, осветяваща лицето му.

Когато поеха обратния път не погледна назад. Не искаше да види как студената светлина на Земята угасва зад него, запътил се отново към дългото изгнание на своите съотечественици.