С мисли за бъдещето

„Безсилието на всемогъщите“ е определен от автора си като роман-утопия, но той притежава малко по-особени качества. Какви?

Дафотилите, обитатели на планетата Астилот, не познават нито недостиг, нито грижи, нито болести и старост, не знаят какво е несправедливост, наказание, принуда, насилие. Но цивилизацията им е „затворена“ и постепенно угасва — само с развлечения, без труд, без брак и семейство не може да се просъществува. Моралните ценности тук са станали ненужни и нравственото развитие на цивилизацията попада в задънена улица. Поради грешки в „биологическата трансплантация“ героят на романа Асмо е единственият, който с целенасочени действия е способен да разбуди астилотите от сладкия им пагубен сън и да ги върне към пълноценен живот.

На пръв поглед утопията на романа се е превърнала в антиутопия. Привидното „бяло“ се е трансформирало в „черно“. Но не! Всемогъщото Зло в този „роман-предупреждение“ е осъдено да отстъпи, за разлика от песимистичните прогнози в традиционните антиутопии. Нещо повече, Хайнер Ранк утвърждава идеята за социално развитие, за творческо действие като единствена алтернатива на преситеността и безметежните наслади. Книгата на Ранк е изпълнена с оптимизъм и вяра в човека, присъщи на социалната действителност в неговата страна.

Читателите и критиката в ГДР са единодушни — научната фантастика там е във възход. Писателите-фантасти все по-често се интересуват от проблемите на днешния ден. Независимо от понякога своеобразния естетически ракурс, тяхната жизнена позиция е същата, както и на колегите им нефантасти. Но погледите им са отправени най-вече с надежда към бъдещето, което е много вероятно да надмине и най-смелите изказани в техните произведения мечти.