Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Колко мъже са необходими, за да сменят рулото тоалетна хартия? Неизвестно, защото това никога не е ставало.
Мъжете се удивляват как така жената успява още с влизането си в претъпкана с хора стая веднага да направи подходящ коментар за всеки; жените пък не могат да повярват, че мъжете са чак толкова ненаблюдателни. Мъжете винаги се чудят защо жената не може да види припламващата пред очите й червена лампичка на индикатора за маслото върху контролното табло на колата, а на секундата забелязва мръсния чорап, захвърлен в някой тъмен ъгъл на 50 метра разстояние от нея. Жените са удивени как мъжете съумяват безпроблемно да паркират успоредно и на заден ход колата дори в най-тесните пролуки, като използват само огледалото за обратно виждане, но никога не успяват да налучкат женската G-точка.
Ако жената се загуби по време на шофиране, тя просто спира и моли някой да я упъти. Но за мъжа това е белег за слабост. Часове наред той ще обикаля, и ще обикаля наоколо с колата, като си мърмори фрази от рода на: „Открих по-кратък път за натам“, „Вече съм в района“ или „Хей, знам я тази бензиностанция!“
Различна трудова специализация
Мъжете и жените са еволюирали по различен начин, защото така е било необходимо за оцеляването на човешкия вид. Мъжете ловували, жените събирали и подреждали дом. Мъжете защитавали, жените отглеждали и възпитавали. В резултат на това и телата, и мозъците им еволюирали по съвършено различен начин.
И както телата им се променяли физически, за да се пригодят по-добре към специфичните им роли в живота, така се променяли и мозъците им. Мъжете израствали по-високи и по-силни от повечето жени, а мозъкът им се развивал така, че да подхожда на предназначението им. Жените били по-скоро доволни от това, че мъжете се трудят някъде по-далеч и не им се мотаят в краката, докато те поддържали огъня в домашното огнище, а мозъците им еволюирали така, че да са в съзвучие с предназначението им в живота.
Следователно в продължение на милиони години мозъчните структури на мъжете и на жените продължавали да се развиват по напълно различен начин. Днес вече знаем, че противоположните полове обработват информацията по различен начин. Мислят по различен начин. Вярват в различни неща. Имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.
Да твърдиш обратното, означава, съвсем сигурно да се обречеш за цял живот на сърдечна мъка, объркване и разочарование.
Въпросът за „стереотипа“
От края на осемдесетте години на нашия век сме свидетели на истински бум в изследванията на различията между мъжете и жените и на начина, по който действат мъжкият и женският мозък. И все пак едва съвременните уреди за компютърно сканиране на мозъчната дейност ни позволиха да наблюдаваме този процес „на живо“. И именно това надзъртане в необятните простори на човешкия мозък ни даде голяма част от отговорите на въпросите относно различията между мъжете и жените. Проучванията, въз основа на които е написана тази книга, бяха направени според доказателства, събрани от редица научни, медицински, психологически и социологически изследвания. И всички те ясно и недвусмислено показват, че нещата не са еднакви при двата пола — тоест, че мъжете и жените са различни. През по-голямата част от XX век тези различия бяха обяснявани с ролята на обществената среда. Тоест, ние сме такива, каквито сме, поради поведенческите навици на нашите „родители и учители“, а те на свой ред отразявали общовъзприетото поведение на тяхното житейско обкръжение. Бебетата момиченца били обличани в розово и получавали кукли, за да си играят с тях; бебетата момченца били обличани в синьо и получавали оловни войничета и футболна екипировка. Малките момиченца били прегръщани и галени, а момченцата — катурвани по гръб и наставлявани да не плачат. До съвсем неотдавна всички бяха убедени, че при раждането бебешкият мозък е девствено чист — като училищна дъска, върху която учителите и възпитателите могат да напишат собствените си избрани правила и предпочитания. Но биологичните доказателства, с които разполагаме понастоящем, дават малко по-различно обяснение защо мислим така, както мислим. Те доказват убедително, че наборът от хормони в организма и ориентацията на мозъчните връзки предопределят нашите постъпки, предпочитания и поведение. Това означава, че ако момчета и момичета растат на самотен остров, без организирано общество или родители, които да ги направляват, момичетата все така ще се гушкат и галят, ще завързват приятелства и ще си играят на кукли, а момчетата ще се състезават помежду си умствено и физически и ще формират групи със строго съблюдавана йерархия.