Дюна: Родът Атреидес

Жилавото мускулесто тяло на барон Владимир Харконен се гърбеше на предната седалка до пилота на орнитоптера. Баронът се взираше с въгленочерните си очи през разядения и надраскан стъклопласт и вдишваше всепроникващата миризма на прахоляк и пясъци.

Бронираният топтер летеше високо над безмилостните дюни, от които бялото слънце на Аракис се отразяваше почти заслепяващо. Напеченият пейзаж, който сякаш съскаше в жегата, заплашваше да прогори очните ретини на височайшия пътник. Цялата местност наоколо, дори и небето, бяха лишени от цвят. Нищо не успокояваше погледа.

„Адско място.“

Искаше му се да се е върнал в индустриалния уют и цивилизованата сложност на Гайъди Прайм, средищния свят на рода Харконен. А дори и принуден да остане тук, би могъл да си намери къде-къде по-приятни занимания в местната родова резиденция в град Картаг — развлечения, с които да задоволи поне отчасти страстната си натура.

Но добивът на подправката имаше предимство пред всичко. Винаги. Особено огромно находище, за каквото бяха докладвали неговите търсачи…

И в тясната кабина-баронът се бе наместил удобно и уверено, без да обръща внимание на друсането и люшкането от въздушните течения. Механичните криле на топтера махаха с ритъма на оса. Тъмната кожа на дрехата му се опъваше около стегнатите гръдни мускули. Макар да бе прехвърлил четиридесетте, все още не губеше порочната си хубост. Червеникаво-златистата му коса беше подстригана и сресана според строгите изисквания, за да подчертае възголемичкия перчем. Кожата му беше гладка, високите скули се очертаваха добре под нея. По врата и дори по челюстите му играеха жилести мускули, които бързо се превръщаха в свирепа гримаса или сурова усмивка според обстоятелствата.

— Колко още остава дотам?

Стрелна с кос поглед пилота, който явно се изнервяше.

— Находището е в дълбоката пустиня, господарю барон. Всички данни сочат, че е един от най-богатите залежи, открити досега.

Крилатата машина се разтресе при навлизането във възходящ горещ поток над масив от оголен черен базалт. Пилотът преглътна тежко и съсредоточи цялото си внимание в управлението на орнитоптера.

Баронът се отпусна на седалката и потисна нетърпението си. Радваше се, че току-що откритото съкровище е далеч от досадни чужди погледи, от имперските чиновници или служителите на ПОСИТ с техните дваж по-досадни архиви. Защо императорът, онзи изкуфял дъртак Елруд IX, трябва да научава до последната проклета дреболия как Харконен добиват подправката на Аракис. С помощта на грижливо обработени доклади и подправени счетоводни отчети — е, и с подкупи, разбира се — баронът съобщаваше на намиращите се далеч от планетата надзорници само онова, което искаше да узнаят.