Пъстрокожка

Така Пъстрокожка изтичала в кухнята, сварила супата с препечен хляб за царя, почакала готвача да излезе и пуснала в нея златната мотовилчица.

Като видял мотовилчицата на дъното на паницата, царят заповядал да повикат Пъстрокожка. Когато тя се изправила пред него, той зърнал бялото й пръстче и пръстена, който й бил сложил по време на танца; хванал ръката й и я задържал здраво в своята. Пъстрокожка се помъчила да се отскубне и да побегне, ала кожухът се отворил и под него заблестяла звездната рокля.

Царят дръпнал кожуха и го свлякъл от тялото й. В този миг се показали златисторусите коси — девойката засияла с цялата си хубост. А като изтрила саждите и пепелта от лицето си, станала още по-хубава. Тогава царят казал.

— Ти ще станеш моя жена и никога няма да се разделим.

Скоро вдигнали голяма сватба и живели щастливо чак до смъртта си.