Рике с Перчема

— Ако един глупав човек — отвърнал Рике с Перчема — е бил добре приет, както току-що казахте, за да се укорите, че не сте устояла на думата си, защо искате, госпожице, аз да се откажа от това, от което зависи щастието на моя живот? Разумно ли е хората, които имат ум, да бъдат в по-лошо положение от тези, които нямат? Можете ли да твърдите това вие, която сте толкова умна и която толкова желаете да бъдете умна? Но ако обичате, да се върнем към същността на въпроса. Освен грозотата ми, има ли нещо в мен, което да не ви харесва? Не сте ли доволна от моя род, от ума ми, от обноските ми?

— Съвсем не — отговорила принцесата, — аз харесвам у вас всичко, което ми изброихте.

— Ако това е така — отвърнал Рике с Перчема, — аз ще бъда щастлив, понеже вие можете да ме направите най-приятния мъж.

— Как може да стане това? — попитала принцесата.

— Това ще стане — отвърнал Рике с Перчема, — ако вие ме обикнете достатъчно, за да пожелаете то да стане, и най-после, госпожице, за да не се съмнявате в това, знайте, че същата фея, която в деня на моето раждане ме е орисала да мога да направя умна девойката, която ще харесам, тя е орисала вас да можете да направите красив онзи, когото ще обикнете и на когото ще пожелаете да направите тази добрина.

— Щом е така — казала принцесата, — аз желая от все сърце вие да станете най-красивият и най-приятният принц на света и ви подарявам толкова красота, колкото аз имам.

Едва принцесата произнесла тези думи, и Рике с Перчема й се сторил най-хубавият, най-стройният и най-приятният мъж на света, какъвто била виждала дотогава.