Митническа проверка

Наложи се митничарят да го подкани:

— Изведете слитъка, моля.

— Моля… — като ехо откликна помощник-капитанът.

Твърде голям слитък. На вид седем-осем килограма. А този хубавец го държи без особени усилия.

Георг взе от помощник капитана слитъка и разбра, че подозренията му не са погрешни. Повъртя слитъка в ръце, сякаш го претегляше и забеляза тънката линия на разглобката. Преди помощник-капитанът да успее да се опомни, Георг натисна скритата пружина и махне капака на златния съд. Да, това беше именно съд, пълен догоре с прозрачна течност.

Георг не гледаше към моряка, щадейки самолюбието му. И без друго ясно си представяше изражението на лицето му. Затова толкова охотно се съгласи да плати мито за златото. Има си хас, та то не представлява и една десета част от митото, което трябваше да плаща сега.

В съда имаше чиста питейна вода от Байкал, един литър от която на пазарите на някои европейски страни струваше почти седем пъти повече от златото…