Професор Трубочкин
- Автор: Хармс Даниил Иванович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професор Трубочкин». Краткое содержание книги:
— Ура-а! — викнаха Колпаков и Тутин.
Шумът в редакцията събра хора от цялото издателство. Дойдоха и водопроводчикът Козма, и линотиперът Петров, и книговезецът Риндаков, и чистачката Филимоновна, и Николай Андреич от асансьора, и машинописката Наталия Ивановна.
— Какво става? — викаха те.
— Ама на какво прилича това? — викаше редакторът.
— Ура-а! — викаше момчето в сиво яке.
— Ура-а! — присъединиха се писателят Колпаков и художникът Тутин.
Никой нищо не разбираше.
Изведнъж в коридора нещо изтропа четири пъти, после нещо гръмна, като да бе изстрел, и приведен, за да мине през вратата, в редакцията нахлу толкова огромен на ръст човек, че когато се изправи, главата му почти докосна тавана.
— Ето ме и мен — рече човекът с тъй страховит глас, че стъклата зазвъняха, капачето на мастилницата заподскача и лампата се разлюля.
Машинописката Наталия Ивановна изпищя, книговезецът Риндаков се скри зад шкафа, гардеробиерът Николай Андреич се почеса по тила, а редакторът се приближи до огромния човек и попита:
— Вие кой сте?
— Аз ли? — възкликна великанът с такъв гръмовит глас, че редакторът си запуши ушите и заклати глава.
— Не, по-добре мълчете! — викна редакторът.
В това време в редакцията влезе набит човек с черна брадичка и блестящи очи. Беше облечен с кожена куртка, а на главата си носеше кожена фуражка.
Едва влязъл в стаята, той си свали фуражката и рече:
— Здравейте.
— Вижте-вижте! — развика се печатарят Петров. — Точно неговият портрет беше отпечатан в седма книжка на „Чиж“.
— Я, че това е професор Трубочкин! — викна чистачката Филимоновна.
— Да, аз съм професор Трубочкин — потвърди човекът с кожената куртка. — А това е моят приятел великанът Бобов, момчето пък е помощникът ми Федя Кочкин.
— Ура! — тутакси възкликна редакторът.
— Бях при великана Бобов — каза професорът. — Цели два месеца водихме с него научен спор по въпроса, кой е по-силен: лъвът или тигърът. И може би все още щяхме да спорим, ако не беше дошъл Федя Кочкин да ни каже, че читателите на „Чиж“ чакат да им отговоря на въпросите.
— Отдавна чакат — каза редакторът и посочи купчините с картички и пликове, големите пакети и кратичките бележки. — Вижте какво става тук. Това са все въпроси от наши читатели.
— Е, сега ще отговоря на всички — каза професор Трубочкин. — Бобов, събери, моля те, всички тези пликове и хартийки и ги занеси вкъщи.
Бобов запретна ръкави, извади от джоба си въже, овърза писмата и пакетите в четири огромни денка, метна ги на раменете си и излезе от редакцията.
— Ето това е — рече професор Трубочкин, — останаха само сто-двеста писма. На тях ще отговоря веднага.
Професор Трубочкин седна на масата, а Федя Кочкин започна да разпечатва писмата и да ги подрежда на купчинка пред професора. Правеше го толкова бързо, че на присъстващите им се зави свят и те побързаха да излязат в коридора.
Последен излезе редакторът.
— Ура! — каза редакторът. — Сега всичките ни читатели ще получат отговор на въпросите си.
— Не, не всички — отвърнаха писателят Колпаков и художникът Тутин, —
1933 година