Пеперуда

Туй лято беше твърде жежко. Навред се носеше мараня, която сдушаваше всичко живо в следобедните часове, а от поточето бе останала малка вадичка, която едва-едва пълзеше през изсъхналата земя. Селяните стояха по къщите си, където не беше по-хладно, но бяха скрити от досега на жарките лъчи и излизаха само, ако наистина се налагаше. По това време майката на Лиляна се разболя и нито баба Елена, нито Деница можаха да й помогнат срещу червената чума, която я хвърли на легло. Лиляна се приготви да тръгне отвъд планините, за да търси чудодеен лек, въпреки заръките на всички да не го прави. Не измина и един час път, когато мараня покри очите й, топлината я удари и тя се просна възнак едно изсъхнало дърво. Деница беше в градината и се опитваше да покрие растенията, за да не изсъхнат всички до едно. Прибра се в колибата да отпие малко вода, когато разбра, че нещо не е наред. И макар да не бе престояла дълго на слънце или ударена от топлината навън, Деница също подкоси колене и падна гърбом на едно легло, съборена от съвсем друга сила. Тогава получи втори пристъп и сътвори първото истинско чудо в своя живот. В несвяст тя, като да сънуваше, но образите бяха много по-ярки. Сънят обаче, беше същия.