Ао куку

По-после питахме Милко:

— Абе, ти да не би на майтап да ги върши тия работи?

А Милко:

— Какъв майтап? Като видех снимката, дойде така, та нещо ми стана…

Отвън се обади мама:

— Я излезни обръчите на бъчвата да притегнеш!

— Сега, сега — подвикна той и излезе.

Като останах насаме, се позамислих. То този оплаквач не ще да е бил Милко, а баща ми. Познавам го, на подобни неща е способен тъкмо той. Попитам ли го, ще отрече, разбира се. Изглежда, това, което разказа, му се вижда излагащо. Нали по някакви подобни причини не искаше да признае, че някои измежду народните песни са негови. Така и в този случай останах с неудовлетворено любопитство.

Тъкмо се беше захванал с обръчите, момче, изпратено от баща си, дойде в двора и го покани да иде в кръчмата. Там го чакали мъжете.

Всичко беше ясно — предстоеше му да пее още едно денонощие. Отново мъжете ще сърбат джанковицата, а жените ще хранят стоката и с едно ухо ще слушат.

Седнах пред масичката и разтворих учебника — трябваше да дочета урока си за войните.