Деда Митрия
- Автор: Жотев Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Деда Митрия». Краткое содержание книги:
Още повече се вбесила ревнивата невяста. Заповядала на Стоянка да помете „двори“, лицето си да „напраши“, та да „омръзне“ на мъжа й. Слугинята взела метлата:
Съвсем пощуряла Стояновата жена. Заставила Стоянка да гледа бебето. Надявала се да отслабне и погрознее от труд и неспане. Изпълнителната слугиня се заела и с тази работа. Перяла пелени, приспивала до късни нощи ревливото бебе. Но една нощ Стояновата булка, без да иска, чула как слугинята люлее детето и пее:
Чутото поразило господарката. Тя събудила мъжа си. И той чул песента. Отишли при Стоянка. От разговора между тримата всичко станало ясно. Братът прегърнал сестра си, сестра му своята снаха. Песента, както казваме, има щастлив край.
Но деда Митрия необяснимо защо плачеше на тази песен. Като сега виждам лицето му на залеза, неподвижно, без никаква гримаса, а от очите капят сълза подир сълза. Не можех да го разбера. Нали Стоянка намерила своя брат? Нали снахата й е разбрала грешката си?
Чак след години проумях. Обожателят на убавинята се разминаваше с многолюдната си фамилия. Баща му не го е оженил за севдата му Раца Попова. И още с колко ли издевателства над красотата се е сблъсквал той. Песента за Стоянка е събрала всичко като във фокус.
Но сълзите му прокапваха само при стиховете:
Значи старецът не е плачел от мъка по унижаваната красота, колкото и мъчително да е било това за него. Сълзите е изтръгвал възторгът от красотата, никога не даващата се и всепобедна красота, въпреки всички поругания върху нея.
Деда Митрия отдавна го няма. Но в паметта ми е жив: огрян от един бистър залез, с неговата невероятна гусла и най-чистите сълзи, които съм виждал. Извадих го от бездната на времето, за да го дам на всеки, когото би обогатила неговата пребогата душевност.