Косена

— Чуеш ли навяците, Косено?

— Чуем.

— Лоша работа, че изпият кръвта на некое дете!

Болната наподоби усмивка с ъгъла на устните си:

— Ранчо, ти видела ли си навяк?

— Не съм.

— Айде сега, видела си само един — Вълкадин чорбаджията. Но пие кръвта и на деца, и на дърти…

Неочаквано за всички Косена постепенно оздравя. Живя още няколко години и почина толкова ненадейно, че никой нямаше възможност да й даде поръчки за своите покойници.