Скамбил

Така процесията стигна Първанчовата къща. Там Дина избърза напред, отключи една стаичка и подкани Стоимен.

— Те, хвърли го тука!

След като желанието й беше изпълнено, тя заключи стаичката. Последваха неистови удари по вратата. Вече прекапали от смях, хората се върнаха в кръчмата. Само нана Ганча недоволен се запиля нанякъде, като си мърмореше.

Кривото би по вратата може би час и накрая, изтощен от безсилен гняв, заспа. След не повече от десетина минути се събуди и жена му чу този път съвсем миролюбив фалцет:

— Дино, я отвори!

Без да се бави, тя отключи вратата. Първанчо продължи:

— Що чини стоката?

Тя от своя страна се разнежи и отвърна с плачевен укор:

— Сега ли се сети да питаш? Оставил си ме сама! Кое по-напред да работим?

С чувство за вина Първанчо Кривото излезе от стаичката и като нарами коша, закуцука към плевника. Дина се прибра доволна вкъщи, а той, приклекнал до купата, започна да пълни празния кош, за да нахрани гладните добичета.

След малко обаче като изпод земята изникна нана Ганча и застана отпреде му.

— Първанчо, ама ти що онодеш?

— Е па, не видиш ли, скубем слама за воловете.

— Я оноди, не сме си доонодели таковата.

След не особено дълго колебание Първанчо Кривото заряза недопълнения кош и двамата с нана Ганча отново се намериха на своята маса. И пак:

— Първанчо, не ми оноди таковата!

— Я да гледам? Да те погледнем с нозете напред! На̀ ти карта!

И така цяла зима.