Конфликтна личност

Те поговориха в този дух още, момичето от стаята си запомни:

Леонарда:

„Тук става въпрос за честта на семейството! На цялата фамилия! За името на мъжа ми става въпрос!“

Лили:

„Нека я вземе и нея там. Няма ли начин?“

Пеца:

„Абе, когато е за добро, то може и насила.“

КСП (ръмжи: „ааааах!“ — и си налива коняк продължително.)

Доцентът-психиатър:

„Най-лесно е, разбира се, една линейка и двама санитари. Но пациентът“…

Но пациентът беше излязъл навреме. Беше се огледал на тротоара (не знаеше в момента накъде да поеме) и беше видял своя внук как буквално скача към него и крещи:

— Браво, Чарли! Браво, ти казвам!

Той го прегърна, тупайки го по рамото, и му се закле, че само двама души имало на този свят, като които искал да стане един ден: дядо му и Чарли Чаплин. Добави:

— Бабка също е много гот, да знаеш.

— Коя бабка? — учуди се старецът.

— Бебка, де — каза момчето.

И двамата вървяха тъй прегърнати по тротоара — през този град, толкова шарен от хора.

През този свят — толкова жив от конфликти.

Към някоя хубава дума, измислена от двамата.

А в случая към някоя кръчма (те се забързаха, без да си кажат това), където щяха да седнат с трогателно и блестящо достойнство и — през цели шейсетина години — да си намигнат, ухилени до ушите.