Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа

— И да крадеш, да ни грабиш…

— Ти, ти открадна парите — потвърди друг.

Чорбаджията замръзна на мястото си и побледня.

— Ще се оплачем… прошение ще дадем, кмете, не искаме да ни яздиш…

Кмета кипна:

— Е, па кому ще се оплачете? Началника е с мен, окръжния управител е с мен, министеро е с мен… Какво ще направите, а можете ли да…!

Чорбаджията изрече мръсна псувня. Селените наскачаха.

— На бога ще се оплачем, бе изеднико.

— И той е с мен, голтаци! — Вдигна се страшна врява. Няколко буйни селяни скокнаха, хвърлиха се въз чорбаджията, свалиха го и почнаха мерно и тежко да слагат немилостиви юмруци по широкия му гръб.

— Кой не бие, господ да го убие — закле ги някой от селяните. Тогава се трупнаха всички.

Чорбаджията ревеше, пъшкаше, молеше се с глас продължителен, дрезгав, умилителен и висок, сякаш четеше пред светите стъпки на бога прошението на жителите от с. Голяма Неволя.