Заблудите на Дан Браун

Спекулациите с европейските езици и най-вече в областта на етимологията и символиката са друга основна слабост в „Шифърът на Леонардо“. Освен че явно не си е направил труда да порови в речници (и то дори американски издания), Дан Браун заблуждава себе си и читателите с фалшиви тълкувания за произход и значение на множество думи. Не може исторически събития отпреди две, хиляда или петстотин години да спазват логиката и лингвистичните особености на английския, и то в неговия съвременен американски вариант.

Оттук нататък не смея да си помисля какви безобразия може да има в самата история. Те са обект на друг анализ, с който не се наемам, защото не съм специалист по теология, пък и вече има написани няколко дузини книги по въпроса. Но нищо чудно, от обща култура и с крими нюх, да намеря подобни заблуди и там. След като един автор не уважава и заблуждава читателя с изопачаване на прости и проверими истини, какво остава за спекулациите му с малко известни и трудно проверими материи?

Съдбата на едно литературно произведение е най-малкото странна в днешния свят. От една страна, то е културно събитие, ценност от интелектуалното наследство на човечеството, мерило за постиженията на цивилизацията. От друга, неговият носител, в частност книгата, е продукт като всичко, предлагано на пазара с цел печалба. И то по възможност максимална. Независимо дали литературното произведение, като всяка друга стока, е добро или не. Факт е, че при покупка на некачествено четиво загубата винаги е за сметка на потребителя, който плаща и разбира какво получава едва след акта на консумация без шанс да го върне или рекламира — за разлика от случая с друг дефектен продукт. Така че ако читателят се е повлиял от статуса на бестселър или повярвал на масовата реклама, грешката си е негова. И въпросът не е толкова до парите за една книга, колкото до пропиляното време за четене и най-вече пропуснатото въпреки обещанията удоволствие.