Паметникът

— Радвам се, че тъй стана — рече съдията Причърд. — Бог да я прости! Нели е заслужила мир и спокойствие, след като трийсет години е живяла в грях. Но сега ще й бъде простено, защото ще се вземе под внимание фактът, че през цялото време е била мамена да вярва в законността на своя брак. Според мен благословията иде оттам, че никакви деца не са били родени от този… бих го нарекъл съюз.

Хейм се изправи и нахлупи шапка.

— Едно ми кажи, Хейм — спря го Причърд.

— Какво? — попита Хейм и застана до вратата.

— Защо чак сега, когато Нели не е вече между живите, реши да завериш разрешителното? Няма, струва ми се, да сгреша, ако ти кажа, че да беше си мълчал, никой нямаше да разбере истината.

— Защо ли? Защото съм намислил на гроба й плоча да издигна, голяма и хубава плоча, а в гранита искам да издълбаят, че за нея скърби мъжът, с когото е живяла трийсет години. А може ли един честен и почтен човек да се нарича неин мъж, ако никога не й е бил законен съпруг?

Съдията Причърд важно кимна.

— Не може — потвърди той. — Един честен и почтен човек не би казал такова нещо.