Устрем, на който не можеш да кажеш „не“

Въпрос: Винаги съм искал да пиша, но имам семейство, трябва да го издържам и затова не мога да се откажа от работата си, за да правя тепърва експерименти и да живея от писане. Тогава?

Отговор: Тогава правете и двете. Останете си на работа и пишете. Не всички писатели са професионалисти. Много хубави неща са написани от хора, които обстоятелствата са принудили всеки ден да вършат къщна работа или шест дни в седмицата да отиват в своето учреждение. Писането, както марколюбителството и спортната стрелба, може да бъде любопитно хоби, а малцина са филателистите и стрелците, които са зарязали основната си работа.

Въпрос: Сигурно има нещо, което смятате за най-важен елемент в писането. Какво е то?

Отговор: Да не употребявам многосрична дума там, дето същата работа ще свърши и по-късата. Да не използвам думи, които читателят ще трябва да проверява по речниците. Веднъж седнах и лист по лист прегледах речника — задрасках всички думи, които имат повече от четири срички.

Въпрос: Какви, според вас, са най-важните стъпки в обучението на писателя?

Отговор: Първо, да научи значението и употребата на думите: второ, да научи как се построява изречението и то тъй, че да носи желаната мисъл; трето, да има нещо, което си струва да бъде изказано и да знае какво е то, преди още да е взел перото; четвърто, да се научи как да използува емоционалната сила на разказа тъй, че да прави трайно впечатление в съзнанието на читателя.

Въпрос: Какъв съвет бихте дали на младия писател?