Вечеря за двама или Как бе възстановено зрението на Големия Джим Дохърти

— Почитаемия господин Кориган… госпожа Дохърти — изрече церемониално Големия Джим.

Почитаемия Патрик се превърна в несекващ извор на забавление и възхита. Сервитьорът трябваше да донесе допълнителен стол за него. Той продължи в същия дух на масата и чашите за вино бяха напълнени отново.

— Егоистичен негодник такъв! — възкликна той, разклати дяволито показалец към Големия Джим. — Така да криеш от нас госпожа Дохърти.

После Големия Джим Дохърти, който и без друго не бе от приказливите, безмълвно наблюдаваше как съпругата му, с която бе сядал на масата всяка вечер в продължение на три години, разцъфтява като приказно цвете; беше духовита, чаровна, непринуден събеседник, отбиваше опитните атаки на Почитаемия Патрик с остроумие и находчивост, които го изненадаха, сразиха и възхитиха. Тя разпери своите отдавна неразтваряни венчелистчета и помещението около нея се превърна в градина. Опитаха да включат Големия Джим в разгори той седеше до тях безсловесен.

И в заведението влязоха група отдали се на забавления политици и добри момчета, които живееха за едната слава. Те видяха Големия Джим и лидера, отправиха се към тяхната маса и бяха представени на госпожата. Само след няколко минути тя вече бе център на внимание в целия салон. Половин дузина мъже я бяха наобиколили, всички до един вещи ухажори, единодушни, че е очарователна. Големия Джим седеше мрачен и непрестанно си повтаряше наум: „Три години, три години!“

Вечерта приключи. Почитаемия Патрик посегна към пелерината на госпожа Дохърти, но това не изискваше думи, а деяние, тъй че огромната лапа на Дохърти я достигна и я грабна буквално за секунда.