Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
Ключова роля в тази драма ще трябва да играе появата на съвсем ново икономическо мислене, насочено към бъдещето. Ще трябва да се появи една нова дисциплина, която да има за основна цел по-смисленото използване на ресурсите, които ще изграждат утрешното богатство. Нашите традиционни дефиниции за „богатство“ ще трябва да се преразгледат из основи, да се преструктурират, ако искаме да видим пътя с по-ясен поглед. Подобна дефиниция на богатството (на хората, нациите и на самата Земя) не обслужва някакви технократични цели. По пътя на великите икономисти от миналото — които са били и философи, и социални мислители — въпросната дефиниция трябва да е базирана на адекватни философски и морални принципи.
До понятието за производствена активност може да се стигне само след основно изследване и разбиране на процесите за създаване на богатство такива, каквито са сега. Понятието за самата заетост, т.е. за платен и овеществен труд, е само част, но съществена част от онова, което трябва да разбираме под термина „производствени дейности“.
Дилемата „заетост“ е концепция, която отразява огромния потенциал при разработването на производствени дейности, от които расте богатството на хората по целия свят, от една страна, и противоречията, произтичащи от неадекватното разбиране за начините, по които се печели от това богатство и от този потенциал, от друга страна. В твърде много случаи силното чувство за несигурност и растяща бедност на големи части от населението ни карат да търсим някакво решение на тази дилема. Вероятно това ще стане чрез реконструирането на икономическата политика, способна да види нещата в широк спектър и в разнообразието на днешните реалности. Става въпрос за едно културно начинание в най-дълбокия и практически смисъл на думата.
В сърцевината на тази промяна лежи способността на човека да влияе върху околната среда така, както никое друго същество не може. Нашите възможности да управляваме природните процеси и околната среда са по-големи от когато и да е било, но те водят и до все по-засиленото чувство за отговорност пред природата за промените, които правим, и промените, които сме решили да не допускаме. Като нож, с който можем да режем хляб, но и да убиваме. Резултатите от използването на съвременните технологии трябва да бъдат внимателно претеглени за да можем да определим реалната им полза за съвременното човечество. В края на краищата именно производството, в най-широкия смисъл на думата, служи да дефинира самите нас: ние сме онова, което произвеждаме.
1.1. Човешкият капитал
Като централен производствен фактор във всяка икономическа теория човешкият капитал се определя като сума от полезни и ценни познания и умения на работната сила, резултат на обучение и практика. То е способността на човека да активира други производствени фактори (а на нас не ни са иска подробно да описваме колко именно са тези фактора), с чиято помощ и съвместно те действат по един специфичен и целесъобразен начин за постигането на търсения резултат. Нашето богатство и богатството на идните поколения зависи именно и главно от фактора човешки капитал. Става ясно защо формирането на човешкия капитал е приоритетна задача, още повече че другите производствени фактори, особено паричният капитал, няма да произведат почти нищо без намесата на адекватен, човешки капитал.
Възвръщаемостта на инвестициите в човешкия капитал не е само нетния приход от резултатите при продаването на квалифициран спрямо неквалифициран труд. Тук става въпрос и за едно възвишено чувство на интелектуално присъствие, спокойствие, социално признание и т.н. Изчислено е, че между 50 и 90% от общата капиталова наличност на САЩ приема формата на човешки капитал.2
При нашата паричноориентирана икономика капиталът в класическия смисъл на думата не е нищо друго, освен инструмент за мобилизиране и насърчаване на дадено човешко действие или начинание. При производството обаче се чувства нуждата и от редица други инструменти, повечето от които са твърде „меки“, както се изразяват някои. Става въпрос за фактори като „мотивация“ и „желание да се представиш“, които предопределят нуждата от техния научен анализ в план на количество и качество. Увеличаването на богатството на нациите означава преди всичко насърчаването на въпросните „меки“ фактори. За съжаление трябва да признаем, че в днешно време твърде малко са страните, които обръщат внимание на всичко това — повечето се представят в негативна светлина. Особено тежко е положението при младите хора, които страдат най-много от увеличаващия се ръст на безработицата. В почти всички страни броят на безработните под 25 годишна възраст е много по-голям от този при по-възрастните групи. Това води до разочарование и отдръпване от производството, а оттам до намаляване на човешкия капитал, снижавайки ръста на натрупване на общественото богатство.
2
Becker, G. (1988) Family Economics and Macro Behaviour. In: American Economic Review, 78, Pp. 1–13. And Jorgenson, D./Frautheni, B. (1987): The Accumulation of Human and Non-Human Capitaclass="underline" 1948–1984.