За диви патици край голямото езеро

Беше време за връщане. Рабе даде уговорения знак за тръгване.

От три страни лодките се насочиха към мястото на пристана, разположен откъм Хинрихсвалде. Светлината на джобното фенерче отрязваше бели ивици в черната нощ. В тънкия сноп светлина ловците виждаха мъглата да се носи на фини талази над водата. Веслата леко се потапяха в раздвижената вода. В лодките се удряха малки вълни. Зад тях, в тръстиката, в заливчетата, жабите подемаха отново по-живо и по-смело своето ясно и доволно квак-квак.

Ловците от Хьоен Йост още чуваха жабешкия хор, когато връзваха лодките за мостика. Те тихо се смееха и дори старият Хенце, който всъщност не беше много романтичен, се усмихваше развеселено.

Бавно, с натежали крака, мъжете вървяха към селото, където пред общината ги чакаха няколко другари от района Хинрихсвалде. Там беше спрял и камионът им.