Джийвс и феодалният дух

— Не, сър — отвърна без да се замисли той.

— Нито пък аз. Мисля си да му отговоря с твърдо nolle prosequi1 и да оставя парите да си почиват в стария дъбов скрин. Ти как смяташ?

— Определено бих ви препоръчал този подход, сър.

— Чудесно. Нека тогава Пърси да гони вятъра. И да се спасява както може. А сега да минем към по-спешен проблем. Докато се обличам, ще ми забъркаш ли един от подкрепителните си коктейли?

— Естествено, сър. Мартини или някой от моите специалитети?

— Второто, Джийвс.

Заявих го с абсолютно непоколебим глас. Не само фактът, че ми предстоеше вечер с два екземпляра, които леля Далия — а тя винаги е умеела да преценява хората — бе описала като досадници, повлия на това мое решение. Чувствах нуждата от подсилващо питие и поради друга една причина.

Последните няколко дни, в които очаквах Джийвс да се завърне всеки момент, отвътре ме ядеше притеснението, че щом настъпеше моментът да се изправим лице в лице, щях да имам нужда от ободряваща глътка, която да ме насърчи за онова, което неминуемо щеше да се окаже изтощителен и тежък сблъсък. Последният изискваше да се запася с цялата си налична твърдост и воля за победа.

Защото сами знаете как е, когато двама силни мъже съжителстват в непосредствена близост, ако думата, която търся, е точна. Появяват се разногласия. Могъщата воля на единия ожесточено си противоборства с тази на другия. Ябълката на раздора се търкулва и започва да подскача от ръце в ръце. Никой не бе по-наясно от мен относно факта, че точно една такава ябълка ще направи дебюта си в момента, в който изплувам в полезрението на Джийвс. Затова усещах, че едно голо мартини, въпреки безчетните му достойнства, няма да ме зареди с достатъчно енергия за изпитанието, което ме очакваше.

Атмосферата, която витаеше около мен, докато изсушавах и обличах кръшната си снага, бе откровено тревожна. Вероятно ще бъде пресилено ако кажа, че когато четвърт час по-късно влязох във всекидневната, треперех от глава до пети, но безспорно едва удържах юздите на свръхизострената си напрегнатост. Щом Джийвс влезе с шейкъра, връхлетях върху му като тюлен, хвърлящ се след огризка от риба, и гаврътнах на един дъх чашката, едва поемайки си дъх и смотолевяйки: „Ха, наздравичка!“.

Ефектът бе магически. Тревожните томления ме напуснаха и бяха заместени от тихото усещане за мощ. За да го опиша по-точно, трябва да прибегна до помощта на алегорията: и така, докато огънят танцуваше по вените ми, плахият фавн Устър се преобрази светкавично в Устър с желязната воля; Устър, готов на всичко. Никога не съм успявал да установя какво слага Джийвс в тези свои специалитети, но тяхната мобилизираща сила е свръхестествена. Те разбуждат спящия тигър и в най-свенливия кротушко. А за да ви дам възможно най-ясна представа за силата на въздействието им, ще ви призная, че веднъж, след едно такова ободрително, тропнах по масата с железен юмрук и заповядах на леля ми Агата да престане да дрънка глупостите си. Дори не съм сигурен дали не казах „проклетите глупости“.