Джийвс и неканеният гост
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джийвс и неканеният гост». Краткое содержание книги:
Те излязоха, а аз се разкрещях:
— Джийвс!
— Да, сър?
— Какво да правя? Нали чу? Беше в трапезарията през цялото време. Този хинин ще отседне при нас.
— Хинин ли, сър?
— Е, добре де, плужек.
— Извинете, сър, не ви разбирам.
Изгледах го остро. Поведението му не беше характерно за него. И тогава проумях. Беше разстроен заради вратовръзката. Опитваше се да ми го върне.
— Лорд Пършор остава да живее при нас, Джийвс — хладно го осведомих аз.
— Много добре, сър. Закуската ви е готова.
Идеше ми да се разридая в бекона с яйцата. Липсата на съчувствие от страна на Джийвс беше капакът. Още миг и щях да се размекна и да му кажа да изгори шапката и вратовръзката, щом като не му харесват, но пак се стегнах. По дяволите, няма да позволя на Джийвс да ме третира, сякаш е самата мафия.
Като се замислих тъжно над проблема „Джийвс“ и още по-тъжно над проблема „Моти“, животът взе да ми изглежда доста облачен. Колкото повече се опитвах да вникна в положението, толкова по-страшно ми изглеждаше то. Нищо не можех да направя. Ако изхвърлех Моти, той щеше да се оплаче на майка си, тя пък щеше да докладва на леля ми Агата. А какво щеше да ме сполети тогава, дори отказвах да мисля. Рано или късно щеше да ми се прииска да се завърна в Англия, а никак не ми се щеше тя да ме чака на пристанището със секира в ръка. Нямах друг изход, освен да взема екскремента при себе си и да се опитам да извлека от това някаква радост.
Към обяд пристигна багажът на Моти, последван по-късно от огромен пакет — явно книги. При вида на пакета малко живнах. Беше масивен и от пръв поглед ставаше ясно, че ще стигне на Моти поне за една година. Малко поободрен, аз извадих „Специалната Бродуейска“, килнах я на тила си, оправих розовата вратовръзка и се изнесох да обядвам с двама приятели в едно близко ресторантче. Хубава храна, обилни напитки, задушевен разговор и туй-онуй — какво повече му трябва на човек, за да мине незабелязано следобедът? Когато стана време за вечеря, вече почти не се сещах за Моти.
Вечерях в клуба, после отидох на едно представление и се прибрах у дома доста късно. От Моти нямаше и следа, затова реших, че си е легнал. Стори ми се странно все пак, че пакетът с хубавите книги беше все така овързан с канап. Имах чувството, че след като е изпратил майка си на гарата, Моти е решил да си отживее до края на деня.
Появи се Джийвс с уискито, което вземам преди лягане. От държанието му стана ясно, че е все тъй разстроен.
— Легна ли си лорд Пършор, Джийвс? — попитах хладно и надменно.
— Милорд не се е върнал още, сър.
— Не се е върнал? Какво искаш да кажеш?
— Милорд се прибра малко след шест и половина часа, сър, преоблече се и отново излезе.
В този миг отвън пред вратата се чу някакъв шум — нещо като дращене, сякаш някой се опитва да изчовърка с нокти дървото, за да влезе. След това се чу тъп удар.
— Я иди да видиш какво става, Джийвс!
— Много добре, сър.
Той излезе и след малко пак се върна.
— Ако нямате нищо против да излезете и вие, сър, бихме могли да го внесем.
— Кого да внесем?
— Милорд лежи върху черджето, сър.
Джийвс се оказа прав. На прага лежеше, скупчен, самият Моти. И немощно стенеше.
— Това е някакъв припадък, Джийвс — констатирах аз. После огледах лорда по-отблизо. — Ясно! Някой го е натъпкал с месо!
— Моля, сър?
— Той е вегетарианец. Явно е ръфал пържола или нещо подобно. Извикай веднага лекар!
— Мисля, че не е необходимо, сър. Ако само поемете краката на милорд, докато аз…
— Божичко, Джийвс! Да не мислиш… не е възможно…
— Склонен съм да изразя такова становище, сър.
И се оказа прав, за Бога! Веднъж попаднал на правилната следа, не можах да се начудя на себе си как съм се съмнявал. Моти беше къркан. До козирката. Това бе голям удар за мен.