Ромео и Жулиета

Сър Оливер стана и малко неловко се изправи в цял ръст.

— Бяхте много любезен, падре. Thank you so much17. Бих ли могъл да оставя тук нещо… за вашите бедни енориаши — смънка той, като се изчерви, и пъхна под чинията няколко зекина18.

— Гледай, гледай — ужаси се падре Иполито и размаха пред него ръце — какво правите вие, толкова пари за парченце веронски салам!

— Освен това и за вашия разказ — добави веднага младият Оливер. — Той беше — а, беше твърде, твърде — не знам как да кажа. Very much, indeed19.

В прозорците светна слънце.