Уникална възможност

— Е, кога тръгваме? — бодро попита Милт.

— Разбирате ли…

Сърцето на Милт падна в панталоните му. Лицето му се изтегли, а гласът му стана хрипкав и мъжествен.

— Ей, никакви номера! Без заден ход! Вие ми гарантирахте спасението. Чифтосах ли се? Чифтосах се. Край!

— Успокойте се, господин Кловиц. Съветът на Старейшините преразгледа своите намерения. Решихме да ви дадем отсрочка.

— А не, без такива! — отчаяно завопи Милт. — Не можете да ме обричате на гибел.

— Моля ви, господин Кловиц, изслушайте ме. Вие няма да загинете. Никой няма да загине. Съветът нареди да изместим датата на обезвреждането с десет хиляди земни години. Твърде възможно е в бъдеще събитията да ни лишат от необходимостта да унищожаваме расата ви.

Милт най-после включи.

— Вие няма да унищожавате Земята?

— Няма.

С животински стон Милт се свлече на дивана. Стори му се, че от раменете му се смъкна огромен товар.

— Слава Богу — въздъхна той и закри лицето си с длани.

Посетителят пое към вратата.

— Вярвам, че няма да се разприказвате за случилото се. Едва ли ще ви разберат. Тъй че най-добре е да си мълчите.

Милт кимна тъпо.

— Приятно ми беше да се запознаем — рече зеленото човече и потъна в мрака.