Всичките милиард разклонения

Представете си безкраен ред от джинтримбъли, всеки до своето бюро. Някои вече с изтичаща кръв, в кабинета се втурват уплашени хора. Други са вече мъртви.

Глупости! Револверът не е зареден.

Тримбъл го зареди. И отново това мъчително усещане, че всеки миг ще намери решението на задачата.

Той остави оръжието с обърнато настрани дуло и си помисли за прибралия се рано сутринта Амброуз Хермън. За Амброуз Хермън, който спечелил пет стотачки. За Амброуз Хермън, който застлал старателно леглото си и излязъл да се полюбува на зората.

Да се полюбува на зората и да си спомни за големите залози. Той е блъфирал и е спечелил. Но в другите разклонения е загубил. В другите разклонения залогът му е бил до последния му цент. И това е възможно. Ако нещата с Корпорацията не тръгнат, цялото му състояние отива по дяволите. Играч от класа!

Любувайки се на зората, той е мислил за всички амброузхермъни. Ако той сега се метне долу, друг Амброуз Хермън само ще се усмихне и ще се върне в леглото си.

Ако той се усмихне и се върне да спи, други амброузхермъни ще полетят за среща със смъртта. Някои вече са на път за тази среща… Той е премислял, но е било вече твърде късно — друг се е усмихвал…

А защо не?

Самотна жена, прави си коктейл в три следобед. И си мисли за милиардите „друго аз“, които имат мъже, деца, приятели. Непоносимо е да си представиш, че всичко може да е толкова просто и реално. Но защо не?

Или почтен гражданин с дълбоко прикрито и дълго потискано желание да изнасили поне веднъж в живота си момиче. Прочита във вестника: „Корпорацията е открила свят, в който Кенеди е бил убит.“ Гражданинът крачи по улицата, размишлява за паралелните светове и за безбройните разклонения, за себе си като мъртъв, за себе си като лежащ в затвора, за себе си като президент. Тогава край него минава момиче в минипола, има красиви стройни крака. А защо пък не?…