Саймън Флег и Дяволът
- Автор: Порджис Артър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Саймън Флег и Дяволът». Краткое содержание книги:
— Не знам със сигурност — безразлично отвърна Саймън. — Но хората, които са бачкали над тази „малка главоблъсканица“, са пробвали всички раздели на математиката. А задачата още не е решена. Бих предложил…
Но Дяволът явно не беше настроен да слуша съвети. Този път изчезна, без дори да стане от стола. И го направи доста несръчно.
— Изглежда уморен — коментира госпожа Саймън. — Горкичкият дявол…
Настъпи утрото на следващия ден. По-подходяща за този час беше музиката на Бах.
— Ако до десет минути не дойде с решението, ние сме победили — каза Саймън. — Все пак му давам дължимото. Може да завърши математика с отличие за един ден, дори да стане доктор на науките.
Чу се съскане, появи се червено облаче с формата на гъба, замириса на сяра. На килимчето седеше Дяволът и шумно издишваше кълбета пара. Раменете му бяха увиснали, очите — пълни с кръв. Лапата му, все още стиснала свитък листчета, трепереше.
Мълчаливо захвърли листите на пода и започна яростна да тропа с раздвоените си копита. Накрая, като изтощи целия си заряд, се успокои.
— Спечелихте, Саймън — прошепна Дяволът, гледайки го с незлобливо уважение. — Дори аз не мога за толкова кратко време да изуча математиката дотолкова, че да реша тази проклета задача. Разлагане на множители, идеални числа… Знаете ли, дори най-добрите математици от другите планети — а те са много по-напреднали от вас! — не са намерили решението. Един младок от Сатурн, малко прилича на гъба с патерици, решава наум диференциални уравнения с частни производни, ама и той си направи пас. — Дяволът въздъхна. — Бъдете здрав!
И мигом изчезна. Явно беше дяволски уморен.
Саймън радостно целуна жена си. Но тя го изгледа с недоволна гримаса.
— Какво има още?
— Нищо, нищо… Разбираш ли, бих искал да се запозная с неговата работа, да разбера колко близо до решението е отишъл. Аз толкова години си блъсках главата…
Не успя да завърши, защото Дяволът отново се появи в стаята. Имаше вид на объркан и притеснен.
— Тук забравих… — промърмори. — Ах, ето ги…
Старателно започна да събира разхвърляните листи и да ги приглажда.
— Тази работа се оказа увлекателна. — Избягваше да поглежда Саймън. — Ако можех да докажа една простичка лема! — Като видя, че върху лицето на Саймън пламна огъня на интереса, продължи, сякаш извинявайки се: — Слушайте, професоре, вие също сте работили върху тази задача. Да сте ползвали непрекъснати дроби? Без съмнение Ферма ги е ползвал и… Може ли да останем насаме?
Последното беше за госпожа Флег. Дяволът се настани до Саймън, мушна опашката под стола и разтвори изпъстрените с математически знаци листи.
Госпожа Флег въздъхна. Потънал в размисъл, Дяволът й се стори някак познат — беше досущ като стария професор Аткинс, колега на мъжа й от университета. Когато двама математици потънат в решението на някаква привлекателна и мъчителна задача, тогава те…
Тя покорно излезе от стаята с кафеварката в ръце.