Дървото на огнените мухи

Отначало огънят се разпространи бавно, после блесна толкова силно, че трябваше да откарат колата с баща му по-надалече. Усещайки болка в стомаха си, той видя как клоните на дървото се извиват и пулсират сред пламъците. Дочу протяжно и остро пищене.

— Сигурно е котка, попаднала в пламъците — каза друг полицай — но не беше котка.

Огнените мухи излитаха на рояци от безполезните клони и когато огънят ги подхващаше експлодираха като миниатюрни бомбички.

Когато полицаите отведоха баща му, заедно с връзка парични растения за доказателствен материал, той се разплака. След това майка му го върна в града. Попаднал отново в училището, се опита да разкаже на новите си учители за огнените мухи, за техните намерения да поканят Земята в тяхната велика звездна Република. Учителите казаха, че притежава голямо въображение и го изпратиха при училищния психолог.

Той извика майка му да дойде на консултация. Те поискаха от него да забрави за огнените мухи, да подготвя уроците си и да се огледа за старите си приятели, но той не признаваше други, освен загиналите пришълци от звездите. Момчето скърбеше за тях, беше огорчено от баща си и бе ядосано за всичко, което можеше да бъде.