Арабина

— Не, благодаря!

Момичето смени мястото на едната от вазите и се върна при младежите. Подновиха разговора. Един-два пъти тя ме погледна през рамо.

Седях пред павилиончето, знаейки че е безсмислено, придавайки си вид, че стоките ме интересуват. После се обърнах бавно и се спуснах към центъра на базара. Сложих двете пенита в джоба си, при останалите 6 пенса. Чух как някой викаше от потъналия в тъмнина край на галерията. Горният етаж беше тъмен. Заизкачвах се в тъмното, като някакво същество, движено от тщеславие, а очите му — пълни с гняв и терзание.