Падението на Томас Хенри

Ние неведнъж давахме възможност на Томас Хенри да се поправи, но с всеки изминат ден той се държеше все по-лошо и по-лошо, към неговите престъпления се прибави и бракониерството, той почна да краде пилета и на мене ми омръзна да плащам за неговите грехове.

Посъветвах се с градинаря и градинарят ми каза, че и преди е виждал котараци, с които се случват подобни работи.

— А не знаете ли как да го излекуваме? — попитах.

— Ами че как, сър? — отвърна градинарят, — камък на шията и в езерото: чувал съм, че това е нелошо лекарство.

— Да му дадем тогава една доза от него преди сън, а?

Градинарят така и направи и нашите неприятности свършиха. Горкият Томас Хенри! Неговият пример показа колко лесно е да се прочуеш като порядъчен, щом няма съблазни. Заради какво джентълменът, роден и израснал в атмосферата на „Реформ-клуб“ би могъл да се отклони от пътя праведен? Жал ми е за Томас Хенри и аз вече не вярвам, че селският въздух влияе благотворно на нравствеността.