Еротофобия

Преследваха го петнайсет пресечки и Найт успя да се отърве от последните две — негърка в умопомрачително палто от естествена кожа и петдесетгодишна матрона, която се опитваше да използва своето палто като ласо — едва когато хлътна в мазетата на някакъв строеж. Още дълго чуваше отчаяните им вопли.

Когато видя мотел на ъгъла на „Шор Драйв“ и „Охайо“, той се зъгърна плътно в онова, което беше останало от дрехите му. Провери за портфейла си — слава богу, не беше паднал, когато онези скаутки разкъсаха сакото му.

Щом хлътна в мотела и усети някаква временна безопасност, Найт нае стая. Администраторът, млад мърморко с белоснежна риза, белоснежна вратовръзка и белоснежно лице, огледа Найт с нескрита симпатия и му предложи ключа на апартамента за младоженци. Самотен, откъснат от привичния ритъм на живота, Найт настоя за своя избор и се качи с асансьора нагоре, оставяйки белоснежния администратор в силна възбуда.

Стаята беше малка и спокойна. Найт спусна щорите, заключи вратата, подпря дръжката на бравата със стол и тежко се отпусна на леглото. Тъкмо се поуспокои, стомахът го заболя. Бързо се съблече и влезе да си вземе душ.

Докато се насапунисваше, размишляваше. Насапунената глава е склонна към размишления. Докато беше в Торонто, някак връзваше двата края. Въпреки мрачните условия, живуркаше сносно. Но сега вече бе станало ясно: трябва да се сложи край на това нерадостно съществуване, което с всяка година става по-непоносимо. На двайсет и седем години бе останал без надежди. И тази безнадеждност го преследваше откак се бе усетил мъж.