Основни начала за българската най-стара повестност
- Автор: Раковски Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Основни начала за българската най-стара повестност». Краткое содержание книги:
Не че не признаваме познатите някои си по-последни преселения от север, но че щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род, и че тии последни преселения са били се пак от наши единородци българи, кои са били зели онова направление еще от Хиндистанското си преселение и от Бабилонските страни, дето се задържаха много време, и после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя; а не че били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят странните9 историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи описатели или же имеющи и своя си цел!…
Татарски някои си орди са прониквали в Старопланинский полуостров, но то е било твърде после и когато веке български царства съществуваха и името българин е било познато добре в Европа. А и тии татари и до днес се татари са остали.
Всяк здравомислящ человек може да разсъди, че тии най-стари преселения от Хиндистана в Европа не са могли да станат тъй за скоро, нити изеднаж, но трябало е векове за изпълнението им; нити пък са могли сичките да минат по едно си направление и чрез едно само място, защото някои си направления и места, а именно малоазийските и Възпора10 били са заузети от по-първите преселения и поради коя причина са ставали и боюве между им, ако и да са били единоплеменни.
Положивши себе за свято и необоримо начало: племената в преселенията си доносят със себе си първобитното си земеописание11, своето вероизповедание и прилагат това земеописание на новите места, по които се населяват, положивши, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследования засега от тая точка зрения за българското най-старо битие.
А изследованията си разделяме на следния:
1. Какви местни названия са съхранили българите в днешните си жилища, пренесени от старите им жилища — Хиндистан.
2. Какви остатки от индийското старо вероизповедание се нахождат в днешните народни български празници, обряди и обичаи, баяния и очищения с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои си пещери, както и самите имена богов и проч.
3. Какви възпоминания е съхранил сам народ за преселението си от Хиндистан.
4. Сравнение българскаго езика със самскритаго и зандскаго и живи доказателства на много единствени свойства, коих само българский език от сичките други европейски езици и досега еще е съхранил.
5. Името българин що значи и как е съхранено под това значение еще от начала преселения им в Европа.
6. Повествувателни възпоминания три века преди Христа, в народни песни, пеяни и до днес еще по България от народа.
7. Разяснение на Волжанското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.
8. Кои са причините, що са увардили българите досега еще тия толко древни остатки.
9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението Преславскаго двора и какви доказателства имаме на това.
10. Разбор върху мненията, които са имали досегашни многи писатели: а) Че българите били уж татарскаго рода и поколения;
б) А други някои си, че славяните и германците били уж потомци на скитите, които (скити) не били уж татарскаго рода и проч.
11. Народната българска цивилизация, съхранена в тях, коя ги отличава от другите народи и остатки от стари изкуства, занятия и художества в народа днес съхранени, кои сочат едно твърде старо и отдално от днешните времена образование.
Тия са началата и направлението, по които щем се държа в изследованията настоящаго си съчинения „Основни начала за българската най-стара повестност“.
Но да би дошли до тях точки предмета си, нужно е да метнем първо един кратък поглед върху най-важния точки всемирной повестности и тъй да започнеме нашата българска.
9
странните — чуждите
10
Възпора — Босфора
11
земеописание — география