Необикновена случка с кулата в Пиза

— Не се месете, господин кмете — казва господин Карлето.

— Добре — съгласява се шефът пришълец. — Дайте я тук. Господин Паладино му връчва моделчето, космическият шеф го настанява на точното място, насочва към него, едно копче от комбинезона си (друго, не това за бомбите) и… ето! Готово! Ето я отново кулата в Пиза е на мястото си.

— И таз добра! — продължава да протестира кметът. — Отдалече се вижда, че е фалшива като Юда. Още днес ще разруша този срамен паметник.

— Както искате — казва космическият шеф. — Хайде, ние си отиваме оттук, нали така? Довиждане и весел Великден.

Карпианците се качват отново на своето нещо като хеликоптер, връщат се на звездолета от злато и сребро и скоро в небето остава само един самотен врабец, който се връща на върха на древната кула.

После се случва нещо необикновено. Пред цялото това отчаяно множество и безутешните сили на обществения ред, пред кмета, който хлипа, господин Карлето Паладино започва да танцува тарантела и да подскача.

— Бедничкият! — казват хората. — Побъркал се е от мъка.

— Луди сте вие — виква им обаче господин Карлето. — Глупаци и тъпаци, нищо друго не сте! И сте завеяни като коня на кмета. Не забелязахте ли, че им подмених кулата под носа, на карпианците?

— Но кога???

— Когато беше умалена и аз й се хвърлих отгоре, като се преструвах, че правя като кучето върху гроба на господаря си. И я замених с един от моите сувенири. В чантичката на госпожа Клок Клок има фалшива кула! А истинската е тук, тази тук; и си ни я върнаха точно такава, каквато си беше — голяма и наклонена. И на всичко отгоре ни се и изсмяха. Но гледайте, пипайте, четете всички имена, които сте надраскали отгоре…