Човек

Крачките му отекваха глухо под сводовете на залата. Беше вече излязъл, когато пръстенът помръдна, давайки заповед на стражата.

Сребърни лъчи сразиха земянина с горящи стрели.

Авоа, който следеше всичко от терасата, потръпна и откъсвайки с усилия поглед от Уил, се обърна към Кал Дон:

— Това беше… — но не можа да продължи. След дълга пауза добави: — Жалко, дори не научих името му. Знаеш ли как се казваше?

Кал Дон се извърна към приятела си и рече:

— Човек.