Писмо I

— Така ли е! — извикала блажена Теодора. — Ти си бил грешен човек! За тебе няма място нито в раят, нито в мъката. Ти ще да седиш тука до онова време, дорде бог повика на съд и попът. Вие тряба да бъдете турени заедно с него на капъните.

После тие страшни за мене думи, блажена Теодора си прибра полите и отиде си; а аз останах пред вратата на раят да пея песента на Лазара и да си оплаквам дните и годините. Ех, дядо попе, грехът да е на душата ти, дето не дойде да си видиш с мене сметките! Но видя щем ги и сега…