Тая нощ сънувах…

— Кое е това превозходителство? — попитах аз хамалина си.

— Не познаваш ли го? — отговори той. — Тоя е, който скопяваше едно време раята — Мид…

— Мидхат!!! — изкрещях аз в ужас и… и пробудих се от сън.

„Боже, благодаря ти, че кучето ми не е шпионин…“ беше моята утренна молитва.