Из живота на Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Из живота на Кирил». Краткое содержание книги:
Поразени от тези думи, те възвиха разговора към друго.
След това, за да го изпитат, те му зададоха още много други въпроси, най-вече за изкуствата, що и самите те владееха. Но философът всичко им поясни. И когато ги наддума и по тези въпроси, те го запитаха: „Че откъде ти знаеш всичко това?“ А той им отговори: „Някой си човек, като си напълнил един мях с вода от морето, носел го и се хвалел на минувачите, казвайки: «Видите ли вода, каквато никой няма освен мене!» Тогава при него дошъл един крайморец и му казал: «Ти луд ли ставаш, та се хвалиш с този миризлив мях! Че ние имаме цяла морска бездна!» Също така постъпвате и вие. А от нас са произлезли всички изкуства!“
След това му посочиха една насадена градина, която предизвикваше почуда, понеже понякога самичка поникваше от земята. И когато той им обясни как става това, те му показаха всичките си богатства, къщи, украсени със злато, сребро, скъпоценни камъни и бисери, говорейки: „Гледай дивно чудо, философе! Велика е силата и несметно е богатството на халифа, сарацинския владетел Мутаваккил!“ А той им каза: „Не е чудно това. Слава и хвала на Бога, който е създал всичко това и който го е дал за утеха на хората! Всичко това е на него, а не на другиго.“ По-сетне като се отдадоха на злобата си, дадоха му да пие отрова. Ала милостивият Бог, който е казал: „И да изпиете нещо смъртоносно, няма да ви повреди“ — избави го от нея и го възвърна здрав пак в земята му.
Не след много време, като се отказа от всичкия този живот, Константин се уедини в безмълвие на едно място, само в себе си унесен. За утрешния ден той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиромасите; тази грижа той предоставяше на Бога, който за всички се грижи всеки ден.
Еднъж, в един празник, когато прислужникът му се окайваше: „На такъв светъл празник ние нямаме нищо за ядене!“ — той му рече: „Онзи, който някога е нахранил израилтяните в пустинята, той нам ще даде храна тук. Очаквайки Божията помощ, иди, та повикай поне петима сиромаси!“ Когато дойде време за обед, един човек тутакси донесе бреме всякакви ядива и десет златици. За всичко това Константин благодари на Бога.
Като отиде на Олимп при брата си Методия, той заживя и започна непрестанно да се моли Богу, беседвайки само с книгите.
От хазарите пристигнаха при царя пратеници, говорейки: „Отначало ние знаем единаго Бога, който е над всички, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотни обичаи. Обаче евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и служба, а сарацините ни теглят към своята вяра, като ни обещават мир и много дарове, казвайки: «От верите на всички народи нашата вяра е най-добра.» Поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, понеже сте голям народ, владеете царство от Бога. И като искаме вашият съвет, молим от вас учен мъж, та и ние да възприемем вашата вяра, ако обори евреите и сарацините.“
Тогава царят, като подири философа и го намери, обясни му молбата на хазарите, говорейки: „Философе, иди при тези люде и им обясни въпроса за Света Троица с нейна помощ, защото никой друг не може да извърши това достойно!“ „Ако заповядаш, господарю — отвърна философът, — на такава работа с радост ще отида пеш и бос, и без всичко, що Господ не е позволявал на учениците си да носят.“ А царят му отвърна: „Добре ми забелязваш, но ако беше пожелал доброволно да извършиш това дело. Ала като имаш предвид честта и властта на царя, иди славно с царска помощ!“
И той веднага се упъти. И когато дойде в Херсон, тук изучи еврейския език и книжнина, като преведе осемте части на граматиката и поради това обогати своя разум. Тук живееше някой самарянин и когато идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, философът се затвори в жилището си и се предаде на молитва. След като прие от Бога просветление, започна да чете книгите безпогрешно. А когато видя това, самарянинът възкликна със силен глас и рече: „Наистина, които вярват в Христа, скоро приемат Свети дух и благодатта му!“ И неговият син веднага се покръсти, а след него — и той самият.
Тук философът намери евангелие и псалтир, написани с роски (рушки, руски) букви, и намери човек, говорещ на този език. И като беседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли Богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки Бога.