История с кожух

— Чао! — тихо промълви тя, сякаш смазана под тежестта на решението, което бе взела за себе си. Той й кимна и си излезе.

Седмица след това имаха последни часове с Морев. Денят бе петък и някой бе пуснал слуха, че на другия ден ще стане годежът на Мария с доцента. Всички тайно наблюдаваха двамата, но те поне засега не удовлетворяваха много любопитството им. В междучасието си говореха и пушеха заедно и само веднъж Морев хвана момичето за ръката с поглед на влюбен пор. Вече свършваше последният час, когато Сашо стана и отиде при доцента. От джоба на поизтърканото си вълнено яке извади няколко зелени банкноти и ги подхвърли на катедрата:

— Ето ви вашите двеста долара! Купете си нов кожух за сватбата и дано сте щастливи с Мария!

Морев като уплашен кон се дръпна назад, но се окопити от изненадата и изблея:

— Значи ти си бил негодникът, който ми разсипа кожуха?

— Да, аз бях! — почти с безразличие отвърна студентът.

— И защо го направи?

— Ей така — за по-весело! Иначе как щяхте да си купите нов кожух?

— Да, прав си! — измърмори доцентът, като преброи и прибра парите. — Аз пък ще ти върна майтапа, като ти пиша двойка на изпита!

Всички следяха напрегнато необичайната ситуация, затова думите на Сашо, макар и тихо казани, се чуха ясно до последните редове:

— Майната ти, смотльо! — след което се обърна и напусна стаята.

— Сашо, чакай! — силно отекна женски глас и студентите, онемели от изненада, проследиха с невярващи очи Мария, която бързо се спусна между банките. На вратата тя спря рязко и се обърна към слисания доцент: