Дългият път към вечността

— Здравей, Катрин — каза той.

— Здравей, Нют — отвърна тя.

— Обичам те — каза той.

— Зная — отвърна тя.

— Твърде късно — каза той.

— Твърде късно — отвърна тя.

Нют стана и се изтегна с ръмжене.

— Приятна разходка.

— Приятна — съгласи се Катрин.

— Тук ли ще се разделим?

— Къде ще отидеш?

— Ще стопирам до града и ще се предам.

— Късмет — пожела тя.

— И на теб. Ще се омъжиш ли за мен, Катрин?

— Не.

Той се усмихна, вгледа се в нея за миг и бързо се отдалечи. Катрин остана загледана в него, докато ставаше все по-малък сред сенките и дърветата, знаеше, че ако сега се обърне, ако я повика, тя ще хукне към него. Нямаше да има друг избор.

Нют спря. Обърна се. И я повика.

— Катрин! — повика я той.

Тя хукна към него, прегърна го, не можеше да говори.